Карта - Център „Жорж Помпиду“ (Centre Georges Pompidou)

„Жорж Помпиду“ (Centre Georges-Pompidou, пълно название Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou) е съвременен културен център в Париж, построен през 1971–1977 година по инициатива на френския президент Жорж Помпиду и разположен в 4-ти арондисман.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, известен като „Център Жорж Помпиду“, „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ е многокултурно учреждение, намиращо се в квартала „Бобур“, четвърти арондисман в Париж, между квартала на Халите и квартала Маре. Центърът е плод на желанието на Жорж Помпиду, тогавашен президент на Френската република, да създаде в сърцето на Париж оригинална културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство, където пластичното изкуство ще съжителства с книги, дизайн, музика и филми.

Създаден през 1977 г., Центърът „Помпиду“ приема през 2006 г. вече 6,6 милиона посетители годишно, което го прави 3-та най-посещавана институция във Франция след Лувъра и Айфеловата кула. В рамките на Националния музей на модерното изкуство / промишлен център дизайн той запазва един от трите най-важни колекции на модерно и съвременно изкуство в света, наред с тази на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Тейт Модерн в Лондон, дом на големи временни изложбени галерии, концертни зали и театри, първата обществена читалня в Европа.

От 12 май 2010 г. в град Мец има децентрализиран клон – „Център Помпиду – Мец 2“.

През 2013 г. е 15-ият най-посещаван музей в света с около 3,7 млн. посетители.

Създаването в Париж на културно съоръжение от нов тип, посветено на всички форми на съвременното творчество, е стояло в пресечната точка на няколко опасения:

* желанието да се спре упадъкът на Париж на художествената сцена и да се запази статута му като основно място на съвременното изкуство в световен мащаб, все по-оспорвано от Ню Йорк;

* желанието да се покажат френските артисти на света и да насърчава изразяването на нови форми на изкуство;

* убеждението, че най-съвременното изкуство може да се свърже с широката общественост;

* желанието да се създаде в Париж голям представителен паметник на архитектурата от втората половина на двадесети век, като примерите в столицата до този момент са били незначителни или малко значими.